Бромо, януари 2014 г.

Потегляме към 12.30. Час и половина закъснение, не е зле. Гледките през прозореца са все така примамливи – пищно украсени къщи, оризови тераси, спокоен ритъм... 
Към западната част на острова нещата започват да изтъняват и избледняват, къщичките стават по-бедни и не толкова богато украсени, все по-малко храмове и олтари окичват гледката. След 4 часа сме на ферибота. Качват се няколко забрадени жени с малки деца – отсреща е мюсюлманска Ява.

Автобусът се изстрелва от ферибота като тапа от шампанско и се юрва по пътищата на Ява. Оглеждаме се наоколо със свито сърце. Индонезия е най-голямата мюсюлманска страна в света с 250 млн. население, от което близо 90 % изповядват ислям. Ява е най-гъсто населеният остров в света: при площ, приблизително колкото България (132 хил. кв. км), на него живеят 140 млн. души, т.е. 20 пъти повече народ, отколкото у нас. При това 30 % от територията му е покрита с джунгла и има 120 вулкана, 30 от които са действащи. Смятайте колко място за живеене остава на тези 140 милиона човека. 
Нещата обаче работят: след юнашко пазарене и прехвърляне от ръка на ръка - по автобуси, джипове и мотори - почти стигаме до подножието на кратера.

Водачите махват с ръка нагоре – качвайте се пеша. Все още е съвсем тъмно, но пътеката все пак се напипва с крака, а и всеки момент небето ще започне да просветлява.

Всички се качват на по-високия съседен връх, за да наблюдават кратера на Бромо отвисоко и да видят изгрева на слънцето над него. Гледката в лъчите на изгряващото слънце е фантастична.
Поне така изглежда на снимките.
Ние обаче уцелваме началото на много мрачен мъглив ден. 

Обикаляме по виещ се път през междини между стръмни хълмове и изскачаме насред черна мокра пустиня. 

Върволица от покорители на вулкана пъпли нагоре по склона, задминавана от леката стъпка на дребните кончета с ухилени до ушите ездачи, предпочели този начин да преодолеят краткото разстояние. Бромо е един от леснодостъпните вулкани, за изкачването му не се изискват нито специални умения, нито специална екипировка. Само последният участък до ръба на кратера е много стръмен и ронлив, черен сипей, по който не можеш да се задържиш. Но там пък е построено стълбище, която да улесни посетителите, така че не е кой знае какво геройство да достигнеш до гърлото на вулкана.
Но там си е страшно. Мъглите ту забулват, ту откриват края на сипея във фунията на кратера. Ако нещо се търкулне по черните дребни камъни надолу, няма какво да го спре в следващите 200 метра – където пък започва отвесната част и свободното падане към дъното на вулкана... 

И пътят надолу:

От Проболинго до Джогджа на практика прекосяваме половин Индонезия. Близо 380 км, почти непрекъснато изминати през населено място. Навсякъде около пътя има къщички, магазинчета, работилнички и дали си в град или извън град разбираш единствено по широките цветни ленти с тесни контрастни ивици, с които е оцветено всяко дърво край пътя в градовете. Сякаш са облечени в саронг.


Повече за Бромо и нашите приключения там можете да прочетете в книгата "В къщата на Пау Ама", изд. "Вакон", 2019 г.