Тайландските острови, февруари 2014 г.

В Краби попадаме без да сме имали намерение да го правим,  но след като това е отправна точка до прословутите тайландски тропически острови, решаваме да грабнем бика за рогата и да се захванем с тежката артилерия на туристическата индустрия тук – Ко Пи Пи. По пътя до пристанището успяваме да се натъкнем на бляскав храм, шумна демонстрация и уроци по рисуване.

Корабчето предлага климатизиран салон, но държи ли сърце да седиш вътре, когато наоколо се виждат нереалните профили на островните групи край Краби! Когато и една летяща риба прелита през дъгата като през обръч, започвам да се съмнявам, че това е реално. 
Островите Ко Пи Пи са класическо клише: бели пясъци, зелени палми, изумрудена вода. Прекрасно. И пренаселено. 
Намираме си бунгало нагоре по хълма над селището. Всъщност, то е част от редица бунгала, повдигнати като наколни жилища и обединени под общ покрив. За пръв път спим в легло, което подскача, когато в съседната стая комшията ходи по пода. С комшията от другата страна можем да си шепнем през рогозката, която ни служи за стена. Все едно сме си в едно легло. И порцелановата тоалетна чиния в банята ни гордо стои върху под от дъсчици, през които се вижда земята на метър под бунгалото. Но канализация има, проверено.

Отливът предлага фантастични гледки.

На другия ден минаваме още веднъж през селището, за да се убедим, че не са останали никакви следи от трагедията от декември 2004 г., когато огромното цунами буквално помита Пи Пи и отнася над 5000 човешки живота – повечето са туристи, дошли да изкарат Коледните празници. 

Решаваме да идем до Ко Ланта, които са много по-малко известни и съответно очакваме да са по-малко налазени от туристи. Ко Ланта има още едно голямо предимство – на практика целият западен бряг на 30-километровият южен остров е плаж. В търсене на място за преспиване попадаме на какви ли не предложения – от бунгало със собствен басейн, до навес с перденце, който да делим с още няколко обитатели. 

Няма да изследваме всички потайности на Ко Ланта, защото имаме среща в Краби. Захаринка и Недялко са наши приятели, с които не се виждаме често в София, но пък сега пътуваме едновременно от двата края на Югоизточна Азия – ние откъм Индонезия и Малайзия, а те – откъм Виетнам и Камбоджа. 
Следващият ден е точно толкова приятен, колкото можете да си представите – две двойки, които говорят на общ език, да си подарят цялото време на света (до края на деня, де), за да не бързат за никъде, да нямат никакви претенции и да си споделят  открития. Отиваме да видим Railey, залив близо до Краби, достъпен само по вода. Хълмовете наоколо напълно са се разпасали и са пуснали сталактити не само по пещерните сводове, каквито има в изобилие, но и по обърнатите към морето скали. Приличат на огромни торти с потекла глазура. 

Повече за тайландските острови и нашите приключения там можете да прочетете в книгата "В къщата на Пау Ама", изд. "Вакон", 2019 г.