Малака, януари 2014 г.

Малака е бивша столица на един от малайските султанати, бивш португалски порт, бивш холандски форт, бивша британска колония и настояща гордост на малайзийския туризъм с преплитането на векове и култури в облика на града. Амбициите на управата са не само да запазят наследството на предишните векове, но и да оставят собствена следа. Захванали са се от най-болната точка – реката. Доскоро тя е била клоаката на града и на отделни места все още си личи заблатяването с отпадни води. Сега обаче реката е подпряна с шлюзи, които позволяват регулиране на нивото на водата и в продължение на над 6 км е хваната в бетонни брегове, покрай които са изградени пешеходни и велосипедни алеи. Задните фасади на къщите, които са обърнати към реката и които преди са били най-неприветливото лице на града, сега са оцветени и изрисувани в ярки цветове и представляват наистина приятна гледка.

Голяма част от сградите в старата част са запазени от колониалното време и имат португалско-британски вид. Още по-голяма част са сградите, които свидетелстват за ненатрапчивото, но постоянно и упорито завземане на територията от страна на китайските заселници. На всеки ъгъл се среща китайски храм, ресторант, дом или работилница, с характерните украси в червено и златно, изписаните в една или друга степен на условност дракони и китайски божества, изпипани дърворезби и ароматни пръчици.

В същото време по три пъти на ден се разнася викът на мюезина от минаретата на десетките джамии в града. Християнските църкви също се радват на висока посещаемост.
В Малака не се усеща напрежение. Напротив – цари лежерен и артистичен дух. Има голям брой ателиета на художници, занаятчийски работилници и антиквариати, които поддържат усещането за място с пиетет към красотата и творчеството. Дори кичозните рикши са по свой начин трогателен щрих към този артистичен дух. 

Целият център е окичен с плакати, предупреждаващи, че това е зона без пушене – дори на асфалта има отпечатани знаци със задраскана цигара. 

Другата забрана, която присъства навсякъде е тази за внасянето на плодове на дуриан в транспорта и хотелите. От друга страна обаче в Малака дурианът е на почит в кулинарията – едва ли не на всеки ъгъл се предлагат сладоледи и сладкиши с дуриан. 

Изведнъж си помислям, че са ми сипали нещо по-силно в чашата – започват да ми се привиждат крокодили. Тръсвам глава – няма майтап: през улицата бавно пристъпва огромен варан – поне метър и петдесет от главата до опашката. 

Е, след това преследване вече можем да си ходим. Малака е хубаво място за разпускане след надпреварата из Индонезия и Сингапур, но ни чакат нови места и нови хора.

Повече за Малака и нашите приключения там можете да прочетете в книгата "В къщата на Пау Ама", изд. "Вакон", 2019 г.