събота, 3 януари 2015 г.

Джорджтаун на остров Пенанг, февруари 2014 г.

В Индонезия и Малайзия никой шофьор никога не спира двигателя и климатика на автобуса – може да чака час, може и два – климатикът работи. Ако не си носиш дрешка или спален чувал – загубен си. Само вледененият ти труп ще бъде изнесен на последната спирка и заровен в екваториалната джунгла. Но дори и там ще издържи седмица-две, докато се размрази.
С ей такива мисли, тресящи се от студ, но все още живи слизаме на нещо като автогара под символа на Джорджтаун – високата цилиндрична кула-небостъргач, която тук наричат Комтор. Приютява ни един китаец, достигнал нива на любезност, будещи подозрение за близко приятелство с шарени хапченца. Колко ще останете? Една вечер? Ах, чудесно! Може и повече? Ах, колко хубаво? Може и да си тръгнете по-рано? Ах, нищо по-хубаво не бях чувал!
Китайските пагоди греят в ярки цветове с категорично доминиране на червеното и златното. Нали идва и китайската Нова година, украсата в този стил е засилена и е превзела града навсякъде. Китайските храмове са отворени по цял ден за всекиго – независимо към коя религиозна общност принадлежиш, как си облечен и защо си дошъл, никой не те спира, не те събува, не те забражда или запасва и въобще не ти придиря какво правиш в храма, стига да не вдигаш прекалено много шум и да не пречиш на останалите. Можеш да си ходиш навсякъде, да гледаш, да пипаш, да снимаш – никой не те закача. 
В джамиите пропускаме да влезем, защото те са в повечето случаи отворени на всички страни и се вижда, че вътре са семпли и изчистени откъм специална украса. Няколкото църкви, които откриваме, са по-близо до семплата архитектура на джамиите, отколкото до пищността на европейските си посестрими. Разбира се, общият силует не буди съмнение коя сграда на кой култ принадлежи. Но най-голямата изненада ни посреща на един от централните булеварди зад Комтор – няколко гопурами, които не смайват с размера си, но по пищност и ярки цветове не отстъпват на хиндуистките първенци в Тиручирапалли и Мадурай. Тълпи от тъмнокожи индийци палят кандила, правят поклони, молят се, говорят с жреците или си рисуват черти по лицето с цветна пудра. Храмът е като портал към друго време и друг свят, различен от ежедневния ритъм на улицата отвън.  
Джорджтаун действа по омагьосващ начин – като царството на Спящата красавица със спрялото време, в което нищо не се променя и от което никой не си тръгва.

Повече за Джорджтаун и нашите приключения там можете да прочетете в книгата "В къщата на Пау Ама", изд. "Вакон", 2019 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар