Тайпусам, януари 2016

Всяка година при първото пълнолуние на тамилския месец Thai миналото сякаш изригва от някакви мрачни дълбини и превзема покрайнините на Куала Лумпур. 

За пръв път чух думата Тайпусам преди две години, на втория ден от пристигането ни в Малайзия. Съни и Ицо, с които случайно се запознахме в хостела, ни казаха, че предстои един от най-големите религиозни празници на хиндуистите и това е един от малкото обреди, запазили автентичността си в днешния свят на бърза глобализация. 
Празникът има своите корени в древната легенда за индийските божества Шива и Парвати и техния син Муруган и отбелязва деня, когато Парвати връчва на сина си вълшебно копие, с което той побеждава силите на злото. Така и виждаме Муруган на всички изображения – стиснал в ръка копие с широко и остро острие във формата на капка. Така, с копието в ръка, се е изправил и като огромна статуя пред пещерите Бату...

Всички ритуали на празника Тайпусам са израз на благодарност към Бог Муруган за неговата закрила и противостоене на силите на злото. Като знак на отдаденост на божеството всички вярващи в този ден отнасят в храма на Муруган дар – най-често специална делва, пълна с мляко. Процесията от облечени в жълто мъже, жени и деца, крепящи на главите си лъскави делви, се точи в несекващ поток още от предния ден. 
Но не това е голямата атракция на празника. 
Тези, които се чувстват по-свързани с бога, идват в храма, понесли на раменете kavathi, което означава „товар“. Името е съвсем точно, защото дървената конструкция е висока, широка и тежка, а приносителите й извървяват не един километър, докато стигнат подножието на храма в пещерите Бату .

Някои родители вместо кавади носят по двойки дълги бамбукови пръти, от които виси носилка или люлка от жълт плат - цвета на Тайпусам. Във всяка носилка лежи увито детенце - от съвсем новородени до 4-5-годишни - вероятно родителите търсят помощ за здравето му...

Героят, който носи кавади, от време на време присяда да си поеме дъх, а асистентите му разтриват краката, поливат го с вода и му говорят насърчително. 

Тайпусам обаче е и церемонията, по  време на която обикновени хора прекрачват границата на обичайното. Огромна част от стотиците приносители на величествените кавади са се включили в жертвоприношение – някои са проболи с подобие на копието на Муруган само езика си, други – кожата на челото, повечето имат цели нанизи от големи куки, подобни на рибарските, забодени в кожата на гърба... Някои правят нещата още по-трудни, като закачат на куките лимони, звънци, цветя или друга украса, така че да тежат повече и да опъват пронизаната кожа по-силно.

Жените демонстрират и други форми на приобщаване към божественото – някои вървят изблещили очи и изплезили боядисани в кървавочервено езици, които не прибират в устата, докато не стигнат до храма. Други са боядисали лицата си в страховити цветове и носят на главата си кукли на богинята на мрака Кали. Трети изпадат в транс и започват да се хвърлят по земята, докато близките им ги успокоят. 

Няколко жени изминават пътя до храма търкаляйки се настрани с помощта на няколко помощници – като огромен вързоп без собствена воля... Степента на ирационалност на цялото преживяване стига до такива висоти, че дори за страничния наблюдател границите между реално и нереално започват да се размиват.

Все пак има една немалка част от участниците в празника, които запазват здравия си разум. На първо място това са многобройните полицаи и военни.
Под ръка са и служителите на осигурените от държавата здравни служби и доброволците на червения полумесец – Малайзия е мултиетническа държава и по време на най-големия хиндуистки празник другите общности помагат за благополучното му протичане. 

Повече за Югоизточна Азия и нашите приключения там можете да прочетете в книгата "В къщата на Пау Ама", изд. "Вакон", 2019 г.