Трафикът на границата между Тайланд и Камбоджа е напълно извън
представите ни за трансгранично сътрудничество – преминават предимно
мръсни и окъсани особи на всякаква възраст и с неясен пол, влачещи
талиги с размер на малка еднофамилна къща, накамарени с денкове в
противоречие с всякакви закони на притеглянето. Няма вид някой от тях
някога да е притежавал документ за самоличност, камо ли да е виждал
товарителница или митническа декларация. Не изглежда и някой от
облечените с власт лица да се интересува от това. Покрай този неспирен
поток на тротоара се тълпят туристите, които чакат транспорт, а около
тях се въртят тълпи невръстни просячета и щедро гримирани проститутки.
Границата изглежда напълно пропусклива за всякаква незаконна дейност,
само заблудените пътници като нас си дават труда да използват легалния
начин за влизане в страната.
Условното разбиране за ред и правила затруднява намирането на транспорт до Сием Риеп на приемлива цена, но с упоритост и постоянство се справяме и с това.
Пътуваме през напълно равна земя – само суха степ, докъде ти стига погледът. Тук-там стърчи китка дървета, тук-там проблясва водата в някоя яма, в която полуголи кафяви тела, наполовина затънали в мътната кафява вода, дърпат мрежи.
Съществува погрешната представа, че Анкор е бил забравен и открит наново така, както това се е случило с Мачу Пикчу.
Така или иначе „забравеният град“ се превръща в легенда, която не дава покой на милиони хора по света. През последните десетилетия достигането да нея постепенно става все по-лесно и ореолът на загадъчност и недостъпност започва да избледнява. Но тръпката да видиш гибелта на една цивилизация почти на живо продължава да не дава мира на мнозина и потокът от посетители на комплекса само се увеличава.
Анкор Ват е най-големият и най-популярният храм от един огромен комплекс от стотици по-големи и по-малки храмове, пътища и канали на територия от 400 кв. км, който се смята за най-голямата урбанизирана територия на света от прединдустриалната епоха.
Анкор Ват бил изграден като главен храм на столицата от крал Суряварман II, управлявал между 1113 и 1150 г. Храмът отразява хиндуистката космология – основната му сграда символизира митичната планина Меру, обиталище на боговете и център на вселената, стената около него – края на света, а ровът около комплекса – световния океан. Анкор Ват се смята за най-голямата религиозна постройка в света.
Стотици хора се събират сутрин, за да видят как слънцето се вдига над кулите на Анкор Ват. Наистина се иска и малко усилие, за да се абстрахираш от тълпата вкопчени във фотоапаратите любители на уникални снимки от цял свят, за да се насладиш на момента, но изглежда все повече ще трябва да се учим на това.
Другият голям комплекс, Анкор Том, е резултат от големите промени, които въвежда Джаяварман VII в края на 12 век – приемането на будизма за държавна религия и изместването на традиционния хиндуистки политеизъм. Централният храм Байон впечатлява не толкова с барелефите, колкото с огромните каменни лица, които красят всяка една от 54-те му кули – 216 каменни колоса гледат към четирите посоки на света и не ти оставят съмнение, че всяка твоя стъпка, всяко дело и дори помисъл, не могат да бъдат скрити.
Без работата на реставраторите днес Анкор нямаше да бъде толкова впечатляващ. Ние се убеждаваме, че от джунглата са отвоювани и възстановени Слонската тераса, Та Кео, Томманом и още десетки по-малки храмове, на които никога няма да запомним имената. Не е това и целта ни – просто сме посветили един ден на това, да се потопим в атмосферата на древните градежи насред джунглата. Затова и предпочитаме да вървим пеша от храм на храм, да слушаме цвъртежа на невидимите насекоми в листака, да се крием под сенките на огромните дървета и да възприемаме всеки нов храм по пътя си като лично откритие.
Има само един храм, който не бихме искали да пропуснем – Та Пром. Това е храмът, чиито снимки преди много години са събудили у нас копнежа да стигнем до тези земи, храмът, в който най-ярко и драматично се вижда настъплението на джунглата след оттеглянето на цивилизацията.
Повече за Анкор и нашите приключения там можете да прочетете в книгата "В къщата на Пау Ама", изд. "Вакон", 2019 г.
Пътуваме през напълно равна земя – само суха степ, докъде ти стига погледът. Тук-там стърчи китка дървета, тук-там проблясва водата в някоя яма, в която полуголи кафяви тела, наполовина затънали в мътната кафява вода, дърпат мрежи.
Съществува погрешната представа, че Анкор е бил забравен и открит наново така, както това се е случило с Мачу Пикчу.
Така или иначе „забравеният град“ се превръща в легенда, която не дава покой на милиони хора по света. През последните десетилетия достигането да нея постепенно става все по-лесно и ореолът на загадъчност и недостъпност започва да избледнява. Но тръпката да видиш гибелта на една цивилизация почти на живо продължава да не дава мира на мнозина и потокът от посетители на комплекса само се увеличава.
Анкор Ват е най-големият и най-популярният храм от един огромен комплекс от стотици по-големи и по-малки храмове, пътища и канали на територия от 400 кв. км, който се смята за най-голямата урбанизирана територия на света от прединдустриалната епоха.
Анкор Ват бил изграден като главен храм на столицата от крал Суряварман II, управлявал между 1113 и 1150 г. Храмът отразява хиндуистката космология – основната му сграда символизира митичната планина Меру, обиталище на боговете и център на вселената, стената около него – края на света, а ровът около комплекса – световния океан. Анкор Ват се смята за най-голямата религиозна постройка в света.
Стотици хора се събират сутрин, за да видят как слънцето се вдига над кулите на Анкор Ват. Наистина се иска и малко усилие, за да се абстрахираш от тълпата вкопчени във фотоапаратите любители на уникални снимки от цял свят, за да се насладиш на момента, но изглежда все повече ще трябва да се учим на това.
Другият голям комплекс, Анкор Том, е резултат от големите промени, които въвежда Джаяварман VII в края на 12 век – приемането на будизма за държавна религия и изместването на традиционния хиндуистки политеизъм. Централният храм Байон впечатлява не толкова с барелефите, колкото с огромните каменни лица, които красят всяка една от 54-те му кули – 216 каменни колоса гледат към четирите посоки на света и не ти оставят съмнение, че всяка твоя стъпка, всяко дело и дори помисъл, не могат да бъдат скрити.
Без работата на реставраторите днес Анкор нямаше да бъде толкова впечатляващ. Ние се убеждаваме, че от джунглата са отвоювани и възстановени Слонската тераса, Та Кео, Томманом и още десетки по-малки храмове, на които никога няма да запомним имената. Не е това и целта ни – просто сме посветили един ден на това, да се потопим в атмосферата на древните градежи насред джунглата. Затова и предпочитаме да вървим пеша от храм на храм, да слушаме цвъртежа на невидимите насекоми в листака, да се крием под сенките на огромните дървета и да възприемаме всеки нов храм по пътя си като лично откритие.
Има само един храм, който не бихме искали да пропуснем – Та Пром. Това е храмът, чиито снимки преди много години са събудили у нас копнежа да стигнем до тези земи, храмът, в който най-ярко и драматично се вижда настъплението на джунглата след оттеглянето на цивилизацията.
Повече за Анкор и нашите приключения там можете да прочетете в книгата "В къщата на Пау Ама", изд. "Вакон", 2019 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар