Бали - втора част, януари 2014 г.

Вторият ден в Убуд действително се оказва интересен. Събуждаме се с едно болно краче – веничките на Бате Славе отказват да приемат натоварванията, които сме им отредили и пищят от болка. Планът за пешеходстване автоматично отпада. Пристига хазяинът със закуската и с дълъг списък от турове из острова. В нашите редици настава колебание. От една страна, не ни се ще да си жертваме свободата и да се оставяме в ръцете на „Гледай наляво, гледай надясно“. От друга страна обаче не ни се ще и да жертваме един крак, макар че статистически погледнато, ни остават общо още три. Няма и много време за колебание – туровете са еднодневни и тръгват в 9. Кимаме на хазяина – предаваме се.
Няколкодневните ни наблюдения се потвърждават и при днешното пътуване: движението е натоварено, обаче водачите са сръчни, повратливи, но не и агресивни. Мотопедите са неразделна част от интензивния трафик – изскачат отвсякъде, промушват се навсякъде, но с шофьорите на коли се зачитат взаимно. 
Нашата програма започва от Тирта Емпул Темпъл – храм, построен около най-свещения извор на острова. Гледката на редиците коленичили в двора на храма мъже, жени и деца в бяло е красива.

Когато се разнесе звънът на камбанка, всички затварят очи и вдигат молитвено ръце, а служителите на храма припяват някакви мантри. Всичко е някак спокойно, без напрежение, без враждебност към щракащите с фотоапарати туристи. Има няколко места, до които не те допускат, ако не си вярващ, но те са в непосредствена близост до молещите се.  Единственото условие за достъп в храма е да носиш саронг – отнася се и за мъжете, и за жените – но и на това не придирят безкрайно много.

Основната атракция на храма не е молитвения двор, а басейните със силни струи вода от извора, за който тук се вярва, че има пречистваща и лечебна сила. Още от 10 век тук идват поклонници, които се потапят във водите му с дрехите и подлагат глава под струята. 
Когато си тръгваме, срещаме цяла процесия от поклонници, накачулени по коли и микробуси, а най-голямата група се вози в каросерията на самосвал. 

Следващата ни спирка е в плантация за кафе. Стопаните са превърнали посещението в истинска атракция – пътят преминава през нещо като ботаническа градина, а домакинът ни показва как растат какаото, ананасите, ванилията, черния и белия пипер, канеленото дърво и още екзотични плодове и подправки, които не успяваме да запомним. 

Ананасите растат направо от земята

От кората на това дърво се добива канелата

Какао

В края на обиколката идва гвоздеят на програмата – клетка със затворен в нея лувак (luwak) – лемуроподобната животинка, която се храни с плодовете на определени сортове кафе и изхожда купчинки несмлени семена, които се събират, почистват, пекат, смилат и от тях се приготвя най-скъпото кафе на света. То е единственото в листата за дегустация, което се заплаща – една чашка струва около 6 лв. Вкусът му е плътен, силен, сякаш малко брашнен, но това може би се дължи на начина на приготвяне на кафето в Бали по принцип: ситно смляното кафе се попарва с много гореща вода и се изчаква да се утаи преди да се пие. Колкото и да чакаш обаче, все някакво количество от утайката ти попада в устата.

Кафе luwak непосредствено след като е напуснало стомашно-чревния тракт на животинката

Не мирише, факт

Тук вече е почистено и изсушено

Кафето се счуква в големи хавани

Чашка kopi luwak

В разгара на дегустацията

Малко по-нататък по пътя спираме да се полюбуваме на гледката на вулкана Батур и езерото под него. Бали има няколко вулкана, по склоновете на които местните строят селата си и гледат ориз с надеждата да не ги сполети голямо бедствие. Може би очевидната им отдаденост на религията се дължи донякъде и на това, че живеят в район, където бедствията са големи, страшни и непредсказуеми.

Сигурно затова и най-големият храмов комплекс на острова, Бесаки (Pura Besakih) е разположен на склона на действащия вулкан Агунг. Всичките 22 храма на комплекса са разположени терасовидно на хълма и са свързани със стръмни стълбища. 

Туристическата машина е добре смазана и следващата ни спирка е при гледката на оризови полета, терасирали насрещния хълм. На Бали има стотици склонове с оризови тераси, където реколтата е в различен стадий на вегетация, тъй като климатът позволява да се сее по всяко време. 

Последната отбивка е в Клюнгкунг, където трябва да разгледаме Стария съд на Бали. Само че след цял ден обикаляне сме се нагледали на стотици образци на балийската архитектура – къде по-пищни, като в района на Убуд, къде по-скромни, като в селските райони. Затова решаваме просто да се поразходим наоколо, за да добием обща представа за града. 

Тротоарите на Клюнгкунг (и не само там) са не просто красиви, но и направени с мисъл за слепите пешеходци

На връщане се опитваме да си дадем равносметка за деня: навъртели сме около 100 км и сме видели наистина красиви и интересни места. Определено ни липсва обаче забъркването в живия живот, встрани от нарочените забележителности. Но няма за какво да съжаляваме - картинката на острова е станала по-пъстра и по-пълна за нас, а това е добър финал на един хубав ден.
А имаме и още време - за Убуд и околностите му.

Оризовите полета са красиви, но зад красотата стои къртовски труд

Работата на полето е изцяло ръчна

Повече за Бали и нашите приключения там можете да прочетете в книгата "В къщата на Пау Ама", изд. "Вакон", 2019 г.