събота, 3 януари 2015 г.

Матара, Велигама, Галле, януари 2012 г.

Решаваме да изследваме южното крайбрежие на Шри Ланка с надеждата да открием и други приятни места. Пътят от Тангале до матара е около 40 км и почти през цялото време се движи покрай плажове и къщички, обрасли в палми и гигантски трилистници. Успокояваме се, че Тангале не е единственото място, където може да се насладиш на морето и пясъка.
Автогарата на Матара е построена буквално на пясъка – със слизането се озоваваш на плажната ивица. Точно насреща, на малко островче, свързано с брега с мост, се намира будистки храм. Със слизането ни връхлита напорист рикшаджия, който настоятелно ни кани да се настаним в неговия хотел – оживено ръкомаха в посока на близкия нос и ни описва предимствата на дестинацията, дори за всеки случай ни връчва визитна картичка. От въодушевенето му описание разбираме, че носът отсреща е най-южната точка на Цейлон, но каква точно е географската ширина, не става ясно, ще трябва да се проверява дали е 6 градуса, както предполагаме. Чичото вижда, че не сме пълни с ентусиазъм да се понесем към хотела му и издърпва от ръцете ми визитката си: „Знам ви аз вас, ще идете във Велигама или Унаватуна, няма защо да ми хабите материалите“.
Правим кратка обиколка на южния квартал на Матара, отделен от основната част на града с шрок канал. Единственото интересно място, на което попадаме, е мелница за подправки. Вътре млади момчета сипват в гърловините на мелачките черен пипер, люти чушки, куркума и изкарват продукцията в магазина отпред. Смесицата от аромати и прах от подправки ни кара да се разкихаме, но е интересно да се види откъде тръгва славата на Цейлон като страна на подправките.
Велигама е следващата спирка по маршрута ни. Чакаме с нетърпение да видим легендарните рибарски кораби, за които сме чели, но те се оказват просто по-големи катамарани от онези в Негомбо. Случваме точно момента, в който рибарите ги пускат на вода – екипажите не всичките 7-8 кораба, които ще излизат в морето, се събират и дружно избутват лодките една по една от пясъка във водата. В морето може да са конкуренти за рибата, но тук действат задружно, никой не е в състояние да се справи сам и всеки разчита на помощ и дава помощ. След като всички съдове се оказват на вода, корабчетата се понасят с невероятна скорост покрай крайбрежните острови навътре в океана. Явно катамаранът е много практично решение за тези води – устойчив, с малко съпротивление, бърз и способен да поеме екипаж от десетина човека.
Плажът на Велигама е хубав, чист, с направени на крайбрежието пейки под сенчести дървета, но е много тесен и прекалено близко разположен до пътя, за да се чувстваш уютно на него. Затова продължаваме нашата изследователска мисия към Галле.
Този път не случваме на автобус. Вярно, че е по-лъскавичък от обикновено, но шофьорът е привърженик на гръмогласното окултуряване на подопечните му пътници – надул е високоговорителите до дупка и щеш-не щеш се друсаш по пътя в ритъма на шриланкийската естрада. На всичкото отгоре непрекъснато спираме, изпреварват ни безчетно количество опърпани на вид автобуси в същата посока, което в жегата те кара да се чувстваш доста неуютно. По едно време се оказваме в малко градче, шофьорът изскача от автобуса и го зарязва със запален двигател. Очакваме, че ще се върне всеки момент, но моментът се проточва достатъчно дълго, за да го заподозрем, че е ползвал паузата най-малкото за посещение при зъболекар. Така или иначе, дотъркалваме се до Галле леко задушени в собствен сос, но все пак цели.
Галле е столица на Южната провинция на Шри Ланка и едно от големите пристанища на страната. Според някои изследователи това е старозаветния град Таршиш, от който цар Соломон докарвал скъпоценни камъни и слонова кост. Исторически е доказано, че градът столетия наред е бил търговски център, където разменяли стоки персийски, гръцки, римски, арабски, малайски и индийски търговци. Пъстроцветната история на града е отразена и в състава на съвременното му население – по крайбрежната улица можеш да се радваш на гледката на традиционните облекла на индуси, араби, малайци.
Португалците превземат града през 1505 година в рамките на колонизаторска португалска мисия, водена от Лоренцо де Алмейда, син на Франсиско де Алмейда. По това време островът е разделен на три враждуващи помежду си кралства: Канди – в централните планински местности, Коте – на западния бряг и Джафна (Яррлпанам) – на север, в тамилските райони. Португалците подчиняват почти целия остров, с изключение на хълмистия район на кралството Канди. В началото на 17 век, холандците успяват да изместят португалците от острова, през 1640 г. превземат и Галле. Гранитният форт, гордост на града и част от световното историческо наследство под закрилата на ЮНЕСКО, е построен от холандски архитекти през 1663 г. и представлява най-голямата запазена колониална крепост в Азия. През 1796 година Британската Източно-индийска компания установява контрол над Цейлон, декларирайки територията му за част от британската корона през 1802 година. През 1815 година пада и независимото кралство Канди, което поставя целоя остров под британско владение.  Разцветът на Галле приключва с превземането му от англичаните, тъй като новите стопани на острова предпочитат да развиват пристанището на Коломбо.
Градът понася тежки загуби от цунамито на 26 декември 2004 г. Загиват няколко хиляди души. Крепостта обаче оцелява и днес, 400 години след създаването си, продължава да изглежда в перфектно състояние и почти като нова, благодарение на реконструкцията, направена от Археологическия департамент на Шри Ланка. В наши дни сериозни ремонтни дейности вътре в крепостта не се допускат, въпреки че много от семействата, които притежават отделни участъци в пределите на крепостта, имат желанието да я превърнат в едно от модерните чудеса на света.
Днес Галле е на практика възстановет след пораженията от цунамито и има развита хранителна промишленост, основно базирана на дейността на риболовните кораби, но е и център на текстилната индустрия на страната. През 19-ти и 20-ти век в Шри Ланка се развива икономика, базирана на огромните плантации. Тук се отглеждат големи количества чай, каучук и канела, които и до днес остават като запазена марка за страната. Развитието на модерни пристанища от британците повишава стратегическата значимост на острова като търговски център. От 1948 до 1977 година, по време на социалистическия период в страната, колониалните плантации и предприятия са национализирани. Стандартът на живот и процентът на грамотност на населението се повишават, но за сметка на нисктата икономическа ефективност, бавния икономически растеж и липсата на чуждестранни инвестиции. Затова от 1977 година насам правителството провежда политика на стимулиране на частната собственост. И въпреки че отглеждането и износът на чай, каучук, кафе и захар остават от голямо значение за икономиката, започва индустриализация на икономиката с развитието именно на хранително-вкусовата и текстилната промишленост, както и сферата на телекомуникациите. През 1996 година реколтата от плантациите съставлява едва 20% от експорта на страната, като този процент непрекъснато намалява. През 2005 година той е 16,8, за сметка на 63% от износ на текстилни продукти. От 1997 насам, икономическият ръст на страната е 5.3%. Както вече стана дума, днес Шри Ланка има най-висок приход на глава от населението в цяла Южна Азия.
Ако се върнем в Галле, трябва да отбележим и безспорното му място в туристическата карта на страната. Фортът привлича много посетители от цял свят, наблизо са и едни от най-популярните плажове на страната, така че местното население гледа на чужденците като на ценен ресурс и се старае да ги обгрижва всячески. Понякога това е твърде досадно – отвсякъде си обсаждат от предложения за хотели, обиколки по суша и море, всякакви атракции, но понякога имаш късмета да попаднеш и на наистина мили хора, които безкористно се отнасят добре с теб. Така се случва и на една от кулите на форта – млад мъж с две деца оживено ни маха да дойдем при него, за да видим морските костенурки, които току-що са изпували в плитчините край крепостта. Гледката на морските гиганти е наистина впечатляваща – отначало не успяваме да ги различим между камъните, но насочвани от нашия доброволен гид, се научаваме да отделяме сиво-зелено-кафявите им гърбове в играта на светлината във водата. Костенурките се носят величествено, без да обръщат и най-малко внимание на нашето вълнение при появата им – ту се появяват, ну с небрежно плавно движение на плавника се гмурват в дълбините. Наистина върнуващо преживяване, докосване до един свят, който има собствен живот, в който ние сме допуснати само да надникнем през тясна пролука.

Няма коментари:

Публикуване на коментар