събота, 3 януари 2015 г.

Борободур, януари 2014 г.


Пристигаме в Джогджа късно вечерта и се чудим дали ще си намерим място за спане. 
Кварталът изглежда точно като лабиринт – с неизбродна плетеница от улички, по които двама трудно ще се разминат. Поне е оживено и когато питаме за хотел, започват да ни предават от човек на човек, докато накрая се оказваме настанени на втория етаж на старовремска къща с просторна ориенталска приемна, наподобяваща тронна зала с подиум, обзаведен с ниска масичка и набор от традиционни музикални инструменти. 

Джогджа е смесица от средновековни останки и опити за модернизация.





По-голямата част от населението на Джогджа са мюсюлмани. Жените ходят с покрити глави със задължителните две кърпи: едната покрива челото и върви към тила, а другата я завива отгоре, минава плътно покрай лицето и се закопчава под брадичката, често с лъскава закачлива игла. Въпреки очакванията ни тук има висока търпимост към различното - това личи дори в названията, които се използват за града – той се появява ту като Джогджакарта, ту като Йогякарта, ту само като Джогджа – в зависимост от нормата, към която се придържа отделния човек. 

Борободур е голямата примамка, заради която се стичат потоците пришълци към Джогджа. Известен като най-голямата будистка ступа в света, той е изумителен не само с мащабите и каменните си скулптури и барелефи, но и с драмата около изчезването и откриването си.
Построен е през 7-8 век като ритуален център на будизма по тези земи. Близо сто години отнема издигането на 11-те нива на неговата пирамида и украсяването на стените с плетеницата от фигури на растения, животни и хора. През 11 век обаче тук се повтаря трагедията на Помпей – намиращият се наблизо вулкан Мерапи изригва и погребва Борободур под тонове пепел. Следват векове на пълна забрава, докато през 18 век холандски пътешественик не се заинтересува от стърчащите камъни на върха на хълма на 40 км от Джогджа. След години изследване и реставрация, днес Борободур е в много добър вид, който позволява да се види реалният бит и култови практики на яванците от 7-8 век.



Днес на всеки ъгъл стои служител, който следи да се спазват забраните – да не се катериш по камъните, да не ядеш и пиеш по време на обиколката на храма, да спазваш посоката на движение, за да не създаваш задръствания. И, разбира се, да не трошиш и отнасяш за спомен парчета от комплекса. И без това достатъчно е пострадал от „любители“ на старините – във всеки световен исторически музей има поне по една глава на Буда, откъртена и отмъкната от тукашните статуи. Днес много от статуите на Буда в комплекса са без глави точно поради иманярските попълзновения от цял свят.








Погледнат отгоре, комплексът представлява една гигантска мандала. По своята същност Борободур е будистка ступа, което ще рече, че няма вътрешен храм, целият ритуален живот се е случвал на открито. Първите нива на ступата оформят квадрати с отрязани краища, които са външните части на мандалата, гледана отгоре.





Стените на тези нива са богато украсени с барелефи, изобразяващи живота през онази епоха. Очевидно е, че е спазван някакъв канон, но сякаш майсторите не са се побирали в него, изскачали са от рамките му, за да придадат индивидуалност и характер на героите си. Някакъв своеобразен явански Ренесанс още през 7-8 век.




















Повече за Борободур и нашите приключения там можете да прочетете в книгата "В къщата на Пау Ама", изд. "Вакон", 2019 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар