Куала Лумпур, януари 2014 г.

Първите впечатления от Куала Лумпур: чистота, ред и добра организация на летището. Впечатленията се затвърждават по пътя от летището до центъра на града.

Хостелът ни е на 5 минути от KL Sentral. Районът е твърде любопитен – една широка улица разделя квартала на небостъргачите, хилтъните и банките от 2-3-етажната блъсканица на Малката Индия.

Все пак, разликата с Индия е огромна – нито има такава блъсканица, нито пък мръсотията е впечатляваща.
Народът е пъстър – индийци, китайци, малайци – но няма много силно подчертаване на национални особености. Повечето девойки и млади жени в индийския квартал са облечени в пъстри, но универсални дрехи, само червената точка на челата напомня за произхода им. 

Градът има обаче един съществен недостатък от наша гледна точка – не е мислен за пешеходни преходи на дълги разстояния. Общественият транспорт е добре уреден и не е скъп, дори има две безплатни линии GoKL, които обикалят по-значимите обекти на центъра. 
Първата ни среща с малайзийската история и култура става в Националния музей. Находките от праисторическо време от този регион са едни от най-ценните, които дават представа за пътя от Homo erectus до съвременния мислещ човек. Не само скелетите на праисторически хора, но и начинът, по който са правени погребенията, скалните рисунки и каменните сечива дават богат материал на учените да датират едни от най-ранните следи на човека по тези места.

Погребение в дървена коруба

Яванският човек

Средновековието е представено със смяната на местните династии, надцакването им по пищност с династиите на съседен Сиам и битката за надмощие между прииждащите португалски, холандски и британски колонизатори.

По островите, предимно на Борнео, остават някои недокоснати от цивилизацията племена, които дялкат своите дървени идоли и лодки-еднодръвки, стрелят с отровни стрелички през бамбукови цеви и живеят в наколни жилища. Само Сандокан остава да защитава честта на нацията, но той пък нали е измислен герой, не е отразен в музея.

Сега Малайзия е една страна с бурно развиваща се икономика – стабилен ръст от 6 % на БВП през последните над 10 години – и дори собствена космическа програма. Управлението й е твърде екзотично: има си 9 султана, които се редуват да управляват през 5-годишни периоди.

В страната преобладава ислямът и това се вижда и с просто око по забрадките, които крият косите и ушите на много от жените по улиците. Все пак покриването на лицата е рядко явление, а търпимостта към разголените рамене и крака на туристките и представителките на други местни религиозни общности – висока. Единствено в джамиите не може да се влиза, ако не си покрита от глава до пети.
Паркът Пердана е натурална джунгла, която е прорязана от алеи за разходка и в която са обособени отделни кътове, посветени на различни животни и растения. Най-популярното място в рамките на тази градска джунгла е Птичият парк – най-големият в света парк за свободно летящи птици. Вътре наистина има свободно летящи папагали, фламинго, пауни, тукани и други екзотични пернати, но немалка част от обитателите си живеят в просторни клетки като в зоопарка. 

От парка Пердана лесно се излиза в стария град – на един хвърлей място са площад Независимост със Султанския дворец и Градската галерия, джамията Джамек Масджид, Часовниковата кула и широко рекламирания в пътеводителите Китайски квартал. 

Пресовани гъски

Пресовано месо

По-интересно ни е да се отбиваме към уличните павилиони или в някоя гостилничка, за да пробваме местни специалитети – пържени пилета с размер на гълъб, люта риба, още по-люти октоподи, скариди на клечка... 

Пържено пиле. Цяло.

Кулите Петронас са наистина впечатляващи. До 2004 г. са били най-високата сграда в света, сега са „само“ най-високите кули-близнаци със своите над 80 етажа и над 450 м височина. 

Следобед се покатерваме на хълма на Телевизионната кула, другата извисяваща се забележителност на Куала Лумпур. 

Веднага щом изкачваме първите стълби, трима танцьори в народни носии се спускат да ни забавляват с фолклорен танц.

Около кулата е построено етноселище, което представлява типичните къщи от различните райони на Малайзия, в единия ъгъл на хълма има малка зоологическа градина, а на самия връх е отделено специално внимание на стогодишно дърво, за което се разказва трогателната история как проектът на кулата бил променен и тя била построена няколко метра встрани от първоначално замисленото място, за да бъде запазено дървото. 

Единственото място в града, където попадаме сред тълпа, е районът на Букит Бинтанг с неговите модерни магазини и най-големия мол Pavillion. 

Нарочно се връщаме на смрачаване при Кулите-близнаци. Гледката на осветените им профили на фона на притъмняващото небе е нещо, което те изпраща право в бъдещето. 

Повече за Куала Лумпур и нашите приключения там можете да прочетете в книгата "В къщата на Пау Ама", изд. "Вакон", 2019 г.