Индонезия е държава, разположена на 17 500 острова и можем да стигнем до нея по въздух или по вода. По въздух се оказва много просто и евтино – полетът на нискотарифната Air Asia от Куала Лумпур до Денпасар на остров Бали трае 3 часа и струва по 40 евро на калпак, а на връщане от Джакарта за Сингапур ще трябва да платим по 17 евро. При тези цени как няма да са им пълни самолетите...

Виза за влизане получаваме направо на летището срещу 25 долара. Чиновничката дори е толкова любезна, че ни връща рестото в дребни банкноти по наша молба. Малко опашка на паспортното гише – и ето ни в нощта и дъжда навън.
Минаваме в режим на люто пазарене и след няколко опита сваляме цената на таксито на една трета от първоначалното предложение. Така в един и половина през нощта се набутваме в някакъв страховито изглеждащ в тъмното квартал, но пък хотелът надминава всичките ни очаквания – чист, нов, със скромно китно дворче с малък басейн и просторни стаи. Добре започваме. 
Към обяд дъждът спира и тръгваме да изследваме града. 
Броденето по случайни улици може да ти каже много повече за един град от посещението на основните му забележителности. Денпасар и без това няма забележителности, а кръстосването на уличките му се оказва истинско откритие за нас. Попадаме на една смесица от съвременен градски живот и традиционализъм, която не предизвиква нито раздразнение, нито носталгия. Градът е предимно двуетажен, като голяма част от къщите са в типичния за Бали стил – с масивни каменни порти, плетеница от сгради в двора и задължителен олтар. Отначало дори не можем да разберем кое е храм, кое – семейна къща, толкова пищно е всичко. Като се прибави и буйната екваториална растителност, която превзема всяко свободно кътче, гледките стават наистина неизброими. 
На Бали преобладаващата религия е хиндуизмът, но в някаква местна модификация, която включва множество страховити изображения и мило и любезно държание между хората. Навсякъде ни посрещат със събрани пред гърдите ръце и полупоклон, когато и да срещнеш погледа на някой балиец, той ти отвръща с усмивка. Жените са миловидни, дребни, хармонични, обикновено облечени в скромни дрехи и с прибрани коси. Мъжете в повечето случаи са облечени в панталон и риза, но се срещат и такива в саронг. 
Градът ни прави впечатление с чистотата и спокойствието си, въпреки натовареното движение и тесните улици. Плажът обаче е едно разочарование. Пясъкът е ситен, не много светъл, плажната ивица е широка и сякаш безкрайно дълга, но всичко е затрупано с найлонови и пластмасови опаковки. 

На следващия ден установяваме, че разходката по плажа си е казала думата – червените носове и рамене ни подсещат, че трябва да сменим посоката към вътрешността на страната. Отправяме се към Убуд без големи очаквания, просто за да се измъкнем от навалицата на големия град и съблазънта да изгорим допълнително на плажа.

Убуд веднага ни пленява – всяка къща би могла да е паметник на културата, ако тук имат такава практика. Има две централни улици на кръст (поне толкова сме открили засега), по които са тълпите туристи и заведенията за тях, магазините за сувенири, арт галериите и магазините към тях. Като мръднеш встрани, попадаш на стария бит на Бали. 
В малката семейна гостилничка, където сядаме да вечеряме, завързваме сладка приказка със собственика. Той ни обяснява, че всяка семейна къща тук има няколко задължителни елемента. На първо място – голямата пищно украсена каменна порта - всъщност богато украсен каменен олтар по целия фронт на имота. През нея се влиза в двор, в който има 4 сгради: на север е къщата за живеене на семейството, на юг – кухнята, на изток – къщата за церемонии, която обикновено е по-скоро навес без стени и на запад – къщата за гости. Освен това е задължително да има олтар, който обичайно е в северозападния край на двора. Когато семейството се разрасне, се строят допълнителни сгради. Дори и дворът да е малък, хората гледат да спазват тези принципи, защото така допринасят за хармонията на света и осигуряват благополучие за семейството си.
Докато се разхождаме из кварталите извън центъра, забелязваме доста повече хора в традиционно облекло, а в един двор мерваме и една баба, която шета полугола, увила само един саронг около кръста. Предчувстваме един интересен ден утре.

 Повече за Бали и нашите приключения там можете да прочетете в книгата "В къщата на Пау Ама", изд. "Вакон", 2019 г.