„Слушайте прибоя на океана,“ - казва Пипи на Томи и
Аника, докато заспиват на остров Корекоредут. „Слушай прибоя на
океана,“ - си повтарям и аз, докато вълните се разбиват на един хвърлей
място от прозореца ни. Като се има предвид, че моят хвърлей е твърде
скромен, разстоянието ще да е не повече от 15 м.
Вятърът отмята пердето и отблясък от океана заиграва на отсрещната стена. Ако си направя труда да надигна глава, през редицата палми ще видя пясъчния плаж и гребените на вълните. Но аз не бързам, бавно се събуждам под мрежата против комари, която се издува над леглото като голяма розова медуза, лениво разглеждам гредите на тавана, процепите между покрива и стените, през които нахлува бризът, настенните маневри на двата гекона, с които сме съквартиранти и си мисля колко дълъг и ленив ден ни предстои. Днес няма да пътуваме, ще се помотаем сутрешно по плажа, по обед ще се крием в сянката на верандата и ще пием чай, а надвечер ще повторим вчерашната дълга разходка по 19-километровата пясъчна ивица. Ще гледаме как рибарите вадят мрежите от океана, ще се ядосваме с тях заради малкия улов, ще се наслаждаваме на добре почистения и поддържан плаж, а може и да извадим късмет за следобедно слънце и по-ярки снимки.
Характерно за Цейлон през този сезон е, че въпреки близостта на екватора слънцето не напича непрекъснато, почти всеки ден поне за няколко часа небето се покрива с облаци и макар че не вали, яркостта на цветовете омеква. Температурите са си около 30 градуса, но не те пече безжалостно. Като цяло климатът на Шри Ланка може да бъде определен като тропичен и горещ. Той се влияе най-вече от океанските ветрове и значителната влажност. Средната годишна температура варира от 28 до 31 градуса. Дневните и нощните температури се различват с около 4 градуса. Най-ниската температура през зимата е в планинския район, където пада средно до 16 градуса – там дори се наложи да вадим пуловери. Май е най-горещият месец и той предшества летните мусонни дъждове. Дъждовният период се определя от мусонните ветрове, които духат от Индийския океан и Бенгалския залив. При сблъсъка им с планинския масив на острова се изсипват тежки дъждове в югозападните части на Шри Ланка. По планинските хълмове пада месечно количество дъжд около 2500 мм, но на изток и североизток валежите са много по-малки. Влажността на въздуха типично е висока, а в района на Коломбо е около 70% целогодишно, като по време на мусона, особено през юни, през деня достига до 90%. Температурата на водата е около 25 - 27 градуса и често тя е причината за възникването на циклоните, които понякога връхлитат острова.
Засега обаче времето се очертава прекрасно. Поглеждаме от време на врема към океана с известно подозрение – все пак сме в район, силно пострадал от цунамито през 2004 г., но хазяйката ни разказва, че до случването на онази страшна катастрофа, никой по този бряг не е имал и представа, че цунами съществува. Разказва, че била на верандата, видяла голямата вълна, която се задава и се прибрала вкъщи. Вълната заляла къщата, потрошила сума ти неща, но тя и майка й не пострадали. Баща й загинал на рибарското корабче, на което бил. Оттогава се оправят сами – ремонтирали са къщата, даже са я разширили, посрещат гости през цялата година, но активният сезон, който ги храни е от август до декември.
Дъщерята е около 30-годишна хубавица, засмяна, устата, със самочувствие на човек, който се справя с живота. Майката е дребничка, суха, побеляла и почти през цялото време мълчи, може би защото не знае английски. Младите учат голяма част от предметите в училище на английски и тъй като образованието е задължително поне докъм 15-годишна възраст, се справят доста добре с комуникацията с чужденците. Друга интересна особеност на тукашната образователна система е, че децата тръгват на училище 5-годишни и първите три години всички учат по Монтесори. Още преди този разговор ми беше направило впечатление, че масичките и столчетата на малките ученици са разположени на групички – било в стаята, било на двора, но сега съм още по-любопитна да видя какво се случва в една обикновена класна стая. Надявам се преди края на престоя ни тук да имаме възможност да влезем в някое училище.
Вятърът отмята пердето и отблясък от океана заиграва на отсрещната стена. Ако си направя труда да надигна глава, през редицата палми ще видя пясъчния плаж и гребените на вълните. Но аз не бързам, бавно се събуждам под мрежата против комари, която се издува над леглото като голяма розова медуза, лениво разглеждам гредите на тавана, процепите между покрива и стените, през които нахлува бризът, настенните маневри на двата гекона, с които сме съквартиранти и си мисля колко дълъг и ленив ден ни предстои. Днес няма да пътуваме, ще се помотаем сутрешно по плажа, по обед ще се крием в сянката на верандата и ще пием чай, а надвечер ще повторим вчерашната дълга разходка по 19-километровата пясъчна ивица. Ще гледаме как рибарите вадят мрежите от океана, ще се ядосваме с тях заради малкия улов, ще се наслаждаваме на добре почистения и поддържан плаж, а може и да извадим късмет за следобедно слънце и по-ярки снимки.
Характерно за Цейлон през този сезон е, че въпреки близостта на екватора слънцето не напича непрекъснато, почти всеки ден поне за няколко часа небето се покрива с облаци и макар че не вали, яркостта на цветовете омеква. Температурите са си около 30 градуса, но не те пече безжалостно. Като цяло климатът на Шри Ланка може да бъде определен като тропичен и горещ. Той се влияе най-вече от океанските ветрове и значителната влажност. Средната годишна температура варира от 28 до 31 градуса. Дневните и нощните температури се различват с около 4 градуса. Най-ниската температура през зимата е в планинския район, където пада средно до 16 градуса – там дори се наложи да вадим пуловери. Май е най-горещият месец и той предшества летните мусонни дъждове. Дъждовният период се определя от мусонните ветрове, които духат от Индийския океан и Бенгалския залив. При сблъсъка им с планинския масив на острова се изсипват тежки дъждове в югозападните части на Шри Ланка. По планинските хълмове пада месечно количество дъжд около 2500 мм, но на изток и североизток валежите са много по-малки. Влажността на въздуха типично е висока, а в района на Коломбо е около 70% целогодишно, като по време на мусона, особено през юни, през деня достига до 90%. Температурата на водата е около 25 - 27 градуса и често тя е причината за възникването на циклоните, които понякога връхлитат острова.
Засега обаче времето се очертава прекрасно. Поглеждаме от време на врема към океана с известно подозрение – все пак сме в район, силно пострадал от цунамито през 2004 г., но хазяйката ни разказва, че до случването на онази страшна катастрофа, никой по този бряг не е имал и представа, че цунами съществува. Разказва, че била на верандата, видяла голямата вълна, която се задава и се прибрала вкъщи. Вълната заляла къщата, потрошила сума ти неща, но тя и майка й не пострадали. Баща й загинал на рибарското корабче, на което бил. Оттогава се оправят сами – ремонтирали са къщата, даже са я разширили, посрещат гости през цялата година, но активният сезон, който ги храни е от август до декември.
Дъщерята е около 30-годишна хубавица, засмяна, устата, със самочувствие на човек, който се справя с живота. Майката е дребничка, суха, побеляла и почти през цялото време мълчи, може би защото не знае английски. Младите учат голяма част от предметите в училище на английски и тъй като образованието е задължително поне докъм 15-годишна възраст, се справят доста добре с комуникацията с чужденците. Друга интересна особеност на тукашната образователна система е, че децата тръгват на училище 5-годишни и първите три години всички учат по Монтесори. Още преди този разговор ми беше направило впечатление, че масичките и столчетата на малките ученици са разположени на групички – било в стаята, било на двора, но сега съм още по-любопитна да видя какво се случва в една обикновена класна стая. Надявам се преди края на престоя ни тук да имаме възможност да влезем в някое училище.
Няма коментари:
Публикуване на коментар