София - Истанбул, януари 2012 г.

Дните преди тръгването са изпълнени с нервност – дали е свършено всичко важно, без което седемседмичното ни отсътствие може се окаже фатално, дали не пропускаме нещо в подготовката, къде в края на краищата отиваме и всъщност защо. Отговорите на последните два въпроса остават в сферата на смътните предположения, но опитът ни показва, че нещата ще се подредят в стройна картинка с напредването на пътешествието.

И така – към Шри Ланка или Цейлон, както беше известен по време на нашето детство. Личната ми история с този остров започва през 1978 г., когато на Олимпиадата по руски в Москва се запознах с Хема – ученик от Коломбо, който беше научил руски достатъчно, за да се яви на международното състезание. В тълпата от няколкостотин тийнейджъри от цял свят, дошли да демонстрират познанията си по езика на Пушкин, той не се набиваше на очи, освен с екзотичния си вид – дребен, слаб, много мургав и свитичък. След всеобщата еуфория от толкова много запознанства, разменени адреси и обещания за поддържане на контакти, си написахме няколко писма, но запознанството ни бе твърде кратко, а с конвенционалната поща писмата пътуваха твърде дълго, за да успеем да превърнем познанството в приятелство. Така Шри Ланка си остана една далечна, почти нереална земя някъде сред приказния Индийски океан. С Хема се видяхме отново 30 години по-късно, когато си организирахме среща на участниците в онази олимпиада – беше вече улегнал мъж, живееше в Австралия и на срещата пристигна с 4-годишната си дъщеричка Тами, абсолютно очарователно същество с цвят на шоколад, вродена грациозност и добра доза самочувствие. Когато се запознавахме, тя ми се предстви на английски: „Казвам се Тами, на 4 години съм и говоря 4 езика. А ти?“ Аз промълвих едно високоинтелигентно „Ъъъъ“ и небрежно смених темата на разговор. Междувременно Хема стана всеобщ любимец на юбилейната ни среща с уменията си да се грижи за малката дама, всеки ден спретната в нов изискан и – забележете! - изгладен тоалет, с непрестанно внимание към обноските й и нито едно повишаване на тон. Така Шри Ланка за мен се превърна не само в далечна и екзотична страна, но и в приказно място, където мъжете не се затрудняват да възпитават невръстни дъщери с любов и високи изисквания. Любопитството ми нарастна.

Така изборът на дестинация за зимното пътешествие се оказа не особено труден. След като не си намерихме компания за изкачване на Килиманджаро, най-бързият и лесен начин беше да се втурнем да доизследваме недоизбродените територии на Индия, а Шри Ланка се появи като бижуто на пътуването.