Янгон, февруари 2016

Янгон има повече от 4 млн. жители и както винаги, първата среща с такъв голям град, е малко плашеща. А и предварителната информация – за военната хунта, която владее страната от десетилетия, за свирепата бюрокрация и затворения режим – ни кара да сме нащрек още от летището.

Граничните формалности обаче минават без проблем, смяната на валута на летището също е лесна и за сведение на пътуващите – по най-добрия курс, който открихме въобще в страната. 

Шофьорът на таксито добросъвестно ни стоварва пред вратата на хостела, за който имаме резервация, и добре че е така, защото в първия момент се чувстваме напълно изгубени сред плътно прилепените една до друга сгради, пъплещите по тесните улички коли и провиращите се между тях пешеходци. По-късно ще открием, че благодарение на британския военен инженер Александър Фрейзър центърът на града има перпендикулярна планировка и числова номерация на улиците. Това го прави доста удобен за ориентация, като се има предвид, че бирманските имена са твърде трудни за запомняне и абсолютно невъзможни за прочитане при тоталното доминиране на гевречестата мианмарската писменост в уличните табели.

Янгон, като всеки голям град, има множество противоречиви лица, които разкрива постепенно и понякога неохотно. Downtown е стария град над пристанището, който носи белезите на колониалния разцвет от края на 19 и началото на 20 век, когато градът е бил столица на владяната от англичаните Бирма и важно пристанище по пътя от Сингапур за Индия. До ден останките от миналото величие не се дават на разрухата и пробиват наслояванията от старост, плесен и най-обикновена мръсотия, които затъмняват блясъка на плътните редици от 4-5-етажни сгради. 

Янгон е сред малкото столици по света, където традициите са по-силни от глобалните тенденции в облеклото и външния вид. Мъжете си ходят с дълги поли-лонджи, като държат портфейлите и телефоните си затъкнати отзад на кръста, като чифте пищови. Жените твърдо се придържат към правилото да не излизат от вкъщи без да са намазали лицето си танакА – рядка каша от стрито на прах специално дърво и вода. Когато кашата засъхне – което при тукашните температури става почти мигновено – лицето остава покрито с жълта маска, която в някои случаи изглежда закачливо, а понякога – направо зловещо. С танакА се мажат не само жените, но и някои мъже, а и децата често са с такива маски на лицата. Целта е да се предпазят от безпощадното слънце, но гледката на улиците на Янгон е като в деня на карнавал, посветен на възкръсналите мъртъвци. 

За да наблюдаваш живота на Янгон не ти трябват кой знае какви усилия. Понякога дори ти се струва, че всичките над 4 млн. жители са излезли на улицата едновременно и всеки точно тук и сега прави нещо, за да припечели дневните грошове за купичката ориз и чашката чай. 

Вечер сергиите се прибират и на улицата наизлизат джобните ресторантчета с по едно гърне с разпален кокс и врящи върху него карантии. Сядаш на пластмасовото столче, сякаш изнесено от детската градина, сгъваш се над миниатюрната сергийка и си хапваш парченца дробчета, сърчица, шарденчета, бъбречета... Ако пък ти се иска нещо по-сериозно, влизаш в Beer Station и си поръчваш местната гордост Myanmar наливна с някакво мезе – не много различно от това на улицата, впрочем. 

През деня е далеч по-приятно да приседнеш под сенките на парка Кандоджи (Kandawgyi), отколкото да обикаляш по напечените от слънцето улици. През езерото на парка минават дълги тикови мостове, по които можеш да се разхождаш с удоволствие, ако си достатъчно внимателен да не се препъваш в разместените или счупени дъски. Можеш да се насладиш и на лъскавата грамада на кораба, който се извисява с имперско достолепие закотвен на отсрещния бряг. 

Разбира се, никой не идва в Янгон, само за да се наслади на уличния му живот. Основната атракция на града е Шведагон – 99 метра високата златна пагода, която затъмнява с блясъка си всичко построено в будисткия свят. Покрита е отгоре до долу със злато, което се подновява на всеки 5 години. На върха си има 4500 скъпоценни камъка и диамант колкото кокоше яйце. 

Повече за Янгон и нашите приключения там можете да прочетете в книгата "В къщата на Пау Ама", изд. "Вакон", 2019 г.