Мониуа, февруари 2016

Мониуа е симпатично градче на 131 км от Мандалей - разстояние, което се взема за не по-малко от 4 часа с местния транспорт. За разлика от Янгон, тук колите са малко и придвижването става с всякакви подръчни возила, някои от които с доволно динозавърски вид. 

Мониуа все още не е яхнала гребена на туристическата вълна. Пришълците са малко и много-много не знаят какво да ги правят. Както на повечето места в Бирма, да си намериш хотел на цена под 20 долара за стая, е проблем. Евтините хотели нямат лиценз за приемане на чужденци и те отпращат. Там, където приемат чужденци, са твърдо убедени, че „форинърите“ берат парите направо от дърветата в родната си страна и нямат никакъв проблем да плащат колкото им поискаш. Накрая с много обикаляне и питане успяваме да се настаним в гестхаус за чужденци, който срещу 20 долара на вечер милостиво ни предоставя стая с баня, в която студената вода се лее от душа, а топлата изхвърчава в хоризонтална струя от дупка в стената. 

Но закуската е несъответстващо изобилна и поднесена на специално покрита с бяла покривка маса с платнени салфетки. Стил и лукс отвсякъде.

В Мониуа сме, за да стигнем до две забележителности в околностите на града – старата Thanboddhay Paya и новата Badhi Ta Taung. 

Танбоди Пая е пагода от 14 век, накичена с приказни изображения на хора и животни в бонбонени цветове.  Усещането е като да си паднал насред огромна шарена торта с пъстри захарни фигурки. Направо е като подарък за рождения ти ден. 

Елементите на архитектурата – сводове, колони, капители, ниши, стели – се повтарят отново и отново, докато напълно изгубиш представа къде се намираш. Безбройните (или по-скоро преброените до 500 хиляди) изображения на Седящия Буда се редуват с образите на митични зверове и горски обитатели, с гипсовите барелефи на изобилни купчини местни плодове и приказни съкровища. Над някои арки дори надничат образите на колонизаторски войници в униформи или на смели пътешественици по потници и с бинокли в ръце. 

Въпреки бурната еклектика на Танбоди Пая усещането за празник не те напуска през цялото време. Истинско представление в театъра на приказките.

Само на метри от пагодата се извисява кула, също като извадена от приказката за Захарната къщичка. Подножието й е заобиколено от барелефи, които цветно разказват житието и страданията на героите от будистката митология. Нещо като комикси от гипс и боя, които изразително и убедително сцена след сцена повествуват сърцераздирателни истории за любов, смърт, вярност и измяна. Дори лаици като нас могат да проследят сюжета и да влязат в положението на нещастните влюбени и разкаялите се грешници. 

Гледката от кулата към Танбоди Пая дава съвсем различна перспектива и оттук вече може да се съгласиш, че конструкцията на храма напомня за тази на Борободур в Индонезия. Танбоди Пая обаче повече прилича на настръхнал таралеж, вирнал бонбонено розови бодли към висинето. 

Танбоди Пая е на 10-ина километра от Мониуа и от нея се продължава към следващата атракция на региона – Бодхи Та Таунг. Този храмов комплекс е съвсем нов, но само за две десетилетия е успял да се подреди сред най-известните будистки паметници. Комплексът се състои от огромни фигури на Буда – дотук са готови права и легнала – които сами по себе си са сгради, в които се влиза и могат да бъдат разглеждани етаж по етаж. Легналият Буда буди интерес с дължината си от 95 м, както и с интересния избор на архитекта входът за сградата да е точно на деликатното място, където свършва гърба на фигурата. Самата сграда е все още недовършена отвътре и няма нещо, с което да задържи вниманието ти.

Правият Буда се извисява на височината на 30-етажна сграда и представлява... 30-етажна сграда. 

Всеки желаещ може да влезе вътре и да се заизкачва етаж по етаж до най-високото, като по пътя се наслаждава на най-различни изображения на Буда и на внушителни стенописи, изобразяващи сцени от Ада и Рая според будистката представа. Различните етажи са предоставени за грижа и подобрения на различни чуждестранни будистки общности, които ги украсяват по свое усмотрение. Все пак има един общ замисъл, който обединява цялата сграда – на първите 15-ина етажа са изрисувани сцени от греховния живот и съответните наказания в будисткия ад. Оттам нагоре е праведният живот и наградата за него в будисткия рай. 

Увлечени в занимателни и поучителни сценки, не усещаме как се изкачваме до последния етаж на 30-етажния Буда. Когато се сблъскваме с последната заключена врата, разочарованието ни е голямо – на нито едно място по целия път нагоре не беше предвидена площадка или поне голям чист прозорец, от който да хвърлим поглед към равнината в краката на колоса. Така и не успяваме да зърнем отвисоко последната забележителност на района – гората на 10-те хиляди Буди. В названието й няма нищо символично – наистина е опит да се създаде гора от наредени в редици 10 хиляди дървета бодхгая, под всяко от които седи статуя на Буда – еднаква с останалите 9999 статуи под останалите 9999 дървета. Засега са засадени само няколко хиляди от дърветата и те изглеждат доста жалко с хилавите си клонки и стъбълца покрай солидно седящите скулптури, но времето работи за тях и след някоя и друга година вероятно ще извисяват снага по достолепен и респектиращ начин. 

А как ще изглеждат нещата след 100 или 1000 години... Навярно само фантазията на монаха Maha Bodhi Ta Htaung, замислил и поставил началото на комплекса през 60-те години на миналия век, може да каже. На съседния хълм се издига скеле, което очертава фигурата на седналия Буда – още едно гигантско съоръжение, което кой знае с какво ще ни смайва след време.

Повече за Мониуа и нашите приключения там можете да прочетете в книгата "В къщата на Пау Ама", изд. "Вакон", 2019 г.