За двата месеца, през които обикаляхме из Етиопия, изминахме 500 км пеша и още 6000 км с транспорт: раздрънкани автобуси, претъпкани микробуси, джипове, мотори и рикши... Въпреки това не можем да кажем,
че я познаваме в дълбочина. Има още безброй пластове на тази страна, които да открием, разберем
и осмислим. Тя ще се нареди в нашата картинка на света сред другите ни
впечатления, някои нейни образи ще поизбледнеят, ще се слеят с картини от други
места, но все пак има неща, които вероятно никога няма забравим.
Ето 12 незабравими
преживявания, които ни донесе Етиопия:
- Скалните църкви на Лалибела, в една от които останахме заключени по време на церемониите за големия православен празник Тимкат (Богоявление).
- Цветовете на Далол и незавършения процес на сътворението на света.
- Нощното пътуване на покрива на джип през солената пустиня в депресията Данакил.
- Изкачването и нощувката на ръба на кратера на действащия вулкан Ерта Але.
- Изкатерването на отвесна скала без осигурително въже при скалните църкви в Гералта.
- Върховете и долините на планините Лималиму и Симиен и маймуните челада.
- Срещата с останките на първите хоминиди – Люси и Селам.
- Разходките сред стотици марабу в Ауасса.
- Живите срещи с хипопотами, гигантски лешояди, брадавичести свине и десетки видове непознати птици.
- Храненето на дивите хиени и свободните градски орли на Харар.
- Участието в християнизирането на езически племена в долината на Омо.
- Срещите с племената, запазили едни от най-примитивните начини на живот на планетата.
Етиопия ще остане
за нас пъстра и противоречива мозайка, в която нюансите се преливат един в
друг: крайната мизерия и бързото развитие; безрезервно сърдечните и приветливи хора
и безкрайното преследващо те навсякъде „You. you, you, money, money,
money“; зашеметяващата природа и
впечатляващата история; дивите животни и първобитните племена; примитивното
земеделие и изпипаната до детайли кафеена церемония; безбройните красиви лица и
изящни фигури и грубият занаятчийски бит; православието в сърцето и с пулса на
Африка и древните езически култове; ежеминутните изрази на привързаност и
жестоките нараняващи обичаи; ослепително белите одежди за празник и църква и
вездесъщите жълти туби, които осигуряват скъпоценната вода...
Казахме й "довиждане", но тепърва ще се връщаме към нея в спомени и разкази.
Няма коментари:
Публикуване на коментар