Комодо, март 2015

Лабуан Баджо е поредното малко градче на Флорес, но това, че се намира в най-западния край на острова и най-близо до централните острови на Индонезия, се отразява видимо на атмосферата му. 
Тук кипи един доста по-активен и отворен към света живот – на пристанището тръгват и пристигат кораби, търговията процъфтява, а и по улиците често се мяркат европейски лица – нещо, което бяхме позабравили, докато скитахме в най-източните части на страната.

Хотели има предостатъчно и за всякакъв вкус – особено по централната улица, която върви на юг успоредно на брега. Залезът е прекрасен – градчето гледа на запад и слънцето се скрива зад разхвърляните островчета в големия залив на Лабуан Баджо. 

Оживлението обаче не стихва с притъмняването – разни капанчета продължават да примамват пристигналите отдалеч гости с екзотична кухня, обещания за свободен достъп до интернет (рядко спазвани, впрочем) и оферти за различни обиколки по суша и вода. 

Лабуан Баджо е отправна точка за различни по продължителност пътувания из залива и посещение на Националния парк Комодо – обиталището на легендарните Комодски дракони или Комодски варани. Безбройните агенции в градчето предлагат 1-, 2- или 3-дневни обиколки на двата основни острова, където се срещат драконите – Ринча и Комодо, както и посещение на местни рибарски селища, гмуркане, плуване с шнорхел и маска около подводни коралови рифове и около обиталищата на манта-рей. Кипи оживен пазарлък, борбата за клиенти е жестока, но и картелното споразумение държи цените на достатъчно високи нива. 

Всичките ни проучвания за възможности да се заобиколят агентите и да се избегнат таксите за посещение на Комодо, не водят до нищо – системата работи твърде добре и всички по някакъв начин участват: кой с организация, кой с транспорт, кой с комуникация с властите... Накрая кандисваме да се включим в еднодневен трип, за който получаваме обещание да видим истински дракони и да плуваме с шнорхел и маска на коралов риф. 

Така се озоваваме в една лодка с още 7 любители на дивата природа от Холандия, Швейцария, Франция и Испания. 

Не усещаме как преминаваме от брега на Флорес към бреговата ивица на Ринча – единият от двата острова, на които живее Комодския варан. Бреговете са безлюдни – повечето острови тук не са населени, тук-там има някое малко рибарско селище. 

Сушата тук е безводна и негостоприемна и това е една от причините доказателства за съществуването на Комодския дракон да е нямало до началото на 20-и век. 

Посрещат ни рейнджърите на парка Комодо – униформени младежи с по една яка сопа с разклонение в края. 

Въпреки огромните си размери – до 3 м дължина и около 100 кг тегло – вараните са много бързи на кратки разстояния и приближаването до тях не е безопасно. 

Първия варан виждаме още преди да сме преминали официалния вход на парка – той лежи в сянката на мангровата горичка и изглежда повече като препарирано чучело, отколкото като жив гущер. 

Около дървената наколна барака на кухнята са налягали 6-7 огромни гущера, някои докъм 3 метра. Слънцето е силно и те се спасяват от жегата в сянката на дърветата и постройките. Лежат неподвижно като... варани. 

Рейнджърът им подхвърля кора от банан и те се спускат към нея с неочаквана пъргавина. Яките им крака с по пет пръста с огромни нокти повдигат масивното тяло и им позволяват да се придвижват достатъчно бързо. 

Допреди няколко години рейнджърите са хранели вараните с кози, но тази практика вече е прекратена – дали за да се запази естественият им начин на живот, дали за да не се приучават към лагера. Подозирам все пак, че тези няколко чудовища не се навъртат съвсем безкористно наоколо, за да доставят удоволствие на посетителите на парка. Вероятно рейнджърите все пак им дават някаква храна, за да има гарантирано някое и друго животно наоколо и да не си тръгват гостите разочаровани. Вероятността случайно да срещнеш див варан в гората или саванните територии на острова е твърде малка и популярността на парка би могла да пострада.

С такива гущерчета се хранят бебетата-варани.

Вараните нямат собствена територия и могат да живеят както поотделно, така и на групи. Загадка е защо съотношението на мъжки към женски е 3,4/1, което означава че по време на размножителния период между мъжките започват епични битки в стил сумо – огромните гущери се изправят на задните си крака, като се подпират на опашките си, а с предните се опитват да съборят противника. Загадка също така е защо варани с такива чудовищни размери има само тук – на островите Комодо и Ринча, като общият им брой едва надхвърля 2000 екземпляра. Загадка е дори как такова голямо животно е успяло да остане встрани от вниманието на изследователите – едва през 1910 г. холандска експедиция отстрелва два комодски варана и представя чучелата им като доказателство за съществуването на митичните чудовища...

Торен бръмбар търкаля топче биволски изпражнения.

Други обитатели на парка освен един бивол и няколко мегапода така и не срещаме. Едва на връщане към лагера рейнджърите се развикват и ни показват едно бебе-варанче, на около 10 месеца, което с бясна скорост се носи през ниската трева от едно дърво към друго. Спасява животец, горкичкото.

Жадни, гладни, прегрели от слънцето след обиколката на драконовия остров, се качваме на лодката, където ни връчват по бутилка вода и кутия с ориз и пържено яйце. Точно навреме. Докато хапнем обяда и поотморим, пристигаме до следващата атракция за деня – кораловите градини.

Мидички на плажа.

Осигурили са ни шнорхели, маски и плавници по мярка, не губим време и нагазваме в топлата вода. За мен това е първи опит с такова снаряжение, не съм и голяма плувкиня, така че малко се притеснявам дали няма да обогатя флората и фауната на дъното. Станислав има опит от нашето море, което пък го прави скептичен в очакванията му за гледки и преживявания. Обаче колкото по-навътре влизаме, толкова повече се сгъстява килимът от корали – големи колкото гигантска тиква и нагънати като мозъци, ситни като тревичка с наниз от роса, остри и разклонени като еленови рога, фуниевидни, спираловидни, гъбовидни... Бели, розови, червени, лилави, черни със зелени връхчета, сини с лазурни петна... Твърди като скала и меки като медуза... На големи лехи от еднакви корали или в пъстра смесица от всякакви видове... И сред цялото това неописуемо великолепие – ята, орляци, рояци разноцветни риби. 
Напълно съм изумена. Забравила съм за страха от дълбокото, за неумението си плувам добре – аз съм една от малките зелени рибки, които дружно се стрелкат напред-назад, размахвам перки и пляскам с опашка...

Краят на деня настъпва в пълно умиротворение. Вече никой няма сили за приказки или разходки – само седим и гледаме как зелените брегове се отразяват в синята вода, как облаците покриват небето, вълните се надигат бавно, а ние акостираме отново в Лабуан Баджо.

Повече за Комодо и нашите приключения там можете да прочетете в книгата "В къщата на Пау Ама", изд. "Вакон", 2019 г.